Трафикът на хора е проблем, не от вчера и не от днес. Трафикът на хора, особено на жени и деца, е организирана дейност, свързана с преместването на хора в пределите на дадена страна или извън границите й с цел икономическа и/или сексуална експлоатация.

          А как точно става трафикът на хора? Вербуването е първия етап. Чрез измама или принуда можем да се окажем роби през 21 век.

          Жертвите са принуждавани да вършат много неща, но общото между тях е, че ги карат да работят срещу ниско или никакво заплащане, под постоянна заплаха от насилие. Насилствено проституиране, принудителен труд, порнография, престъпни дейности (наркотици, даряване на органи за черния пазар и други).

          Защо хората се съгласяват да вършат тези неща? Нали просто могат да откажат? Това не е така! Най – честите методи за пречупване на жертвите са насилие, заплахи, изплащане на дългове, изнудване и други.

          А кои са жертвите на трафикът на хора? НИКОЙ не става жертва доброволно. Най – честите жертви са жени и деца от развиващите се страни, млади хора желаеши да подобрят начина си на живот, хора без пари или възможности за работа или обучение.

          Според УНИЦЕФ децата, обект на трафик на хора са не само жертви, те са част от решението на проблема. Ако децата знаят как да избягват рискове, как да се защитят и къде да получат помощ, те ще бъдат  по – малко уязвими.

          Трафикът на хора е свързан със сериозно нарушаване на правата на човека. Жертвите на трафик са лишени от правото на достоен живот, труд и образование и най – вече от свобода и сугурност.