Ода за историята

Птичките пеят, цветята цъфтят,
Уроците по история пак ни зоват.
Ден след ден кандидат-студенти мрат,
Не ме занимавай с техните драми – шът!

Горд и въшлясъл се изправя Аспарух,
Почесва се тук и там: „Грух, грух!”
Храбрият Тервел заграби Загоре,
Но разумен бе – не продължи нагоре.

Кат не щеш мира, на ти секира!
Това беше девизът на Крум,
Той не се славеше с много ум.
Нов аксесоар той си избира
От черепа на Никифор пие само отбрана бира.

След него идва Омуртаг,
Но ще го прескочим – не ни е много драг.
Пресиян и Маламир
Не доживяха купони безспир.

Борис дойде и ни покръсти,
А после тихо се изниза по пръсти.
Дойде Симеон и настана Златният век,
На който би завидял даже и Шрек.

Петър оная работа си не чеса,
А набързо опъна византийска принцеса.
Самуил постави началото на края,
За който предпочитам да си трая.

Византийците мамата ни... изгряха,
Асен и Петър тяхната огряха.
За Балдуин Калоян бе голям шмекерия,
Ала като се заби с Мария,
Калата му стисна кръстоносната шия.

Иван Асен бе управник голям,
Но дъщерите си разпродаде без срам.
После тоя оня се смениха
И османците ни покориха.

Много страшно и тъмно бе, уви,
Докато Паисий не хвърли своите искри.
Делото му бе подето и така,
Докато не се появи БРЦК.

Последва Априлското въстание,
Което разчупи вековното мълчание.
Още миг и ще падне заветния хълм. О, Шипка!
Този път ще спечелим сюблимната битка!
Песента летеше по вековните чукари,
Подета от отрязаните глави на нашите другари.
О, Бисмарк! О, Берлин!
След вас ни трябваше аналгин!
Русия ни освободи,
А Турция Македония под носа ни сви.

Батенберг ни стана княз
И страната ни прецака от раз!
Последва Съединение,
Ала само частично удовлетворение.

Стамболов имаше хубава глава,
Но клъцната на две остана тя.
С нашия късмет уви
Ни победиха във всичките войни.

Тошко бе селянин с колело,
Но защо дойде в града, защо?
После дойде 1989,
Която ни разтърси като Рихтер на пета.

Борбата е безмилостно жестока,
Борбата, както казват е епична.
Аз ще падна, друг ще ме смени.
Това е тъжната истина, уви,
Затова, приятелю, върви – учи, учи, учи...
  Взето от форума на СУ .